На базата на класическия квадрантен електрометър от академик Г. Наджаков и сътрудници е разработен и ротационен електрометър (с електронно усилване), в който бисквита се задвижва от въртящо се магнитно поле. С него са изследвани спектралното разпределение на ефекта на Дембер, както и неговите промени в присъствие на активни газове и водни пари за монокристален кадмиев сулфид. По-късно същата идея е развита и за ротационен електрометър, работещ в условия на свръхвисок вакуум (Р = 10-7 мм), като въртенето на ротора (бисквита) се осъществява също от въртящо се магнитно поле. Последното се предава също по индуктивен път, но през двойно звънчевите камери на вакуумната инсталация. Това развитие на метода позволи разширяване на изследването на ефекта на Дембер и за епитаксиално израстнати във висок вакуум тънки слоеве от микрокристален кадмиев сулфид.

       Разработените по-горе електрометрични методи позволиха и едно значително по-ефективно изследване на фотоелектретното състояние в твърди диелектрици като сяра, антрацен и др. без контактиране на втория (горен) електрод с повърхността на фотополяризиращия се материал.