|
|
|
|
|
|
|
|
с. 1 Всички материи на Вселената – както тегловни, така и нетегловни се състоят от две първични течности (флуиди). Всеки един от тези флуиди има единствено свойство – стремеж да се разширява и да заема все по-голямо пространство ... Това свойство, което се причинява от раздуването или разширяването на обема на зарядите е техният вътрешен тласък и този вътрешен тласък е достатъчен да обясни всички сили и физически и органични, както и всички свойства на живите и неживите тела.
По долу ще посочим че: С. 2 – флуидът съдържащ по-малко количество вътрешен тласък се среща предимно в алкалните, топлината, в електричеството на смолата и във водорода, поради което този флуид се нарича водороден електрон. Най-напред ще разгледаме действията на вътрешния тласък сам за себе си вътре в един флуид, а след това – въздействията на вътрешния тласък един спрямо друг, които се наблюдават при съединяването на два заряда.
Всеки един от двата флуида е еднородна маса, одушевявана от вътрешния тласък, която постоянно придобива пространство и се стреми все повече да се разшири. Един произволен пласт М (fig. 1) на флуида отблъсква долния пласт N и горния L, а същевременно сам се отблъства от тези два пласта. Същото важи за всички останали пластове на флуида, като се почне от А и се стигне до центъра. От факта че всички тези отблъсквания се неутрализират следва, че действието на вътрешния тласък не е експлозия, а състояние на равновесие на масата, състояние на покой или равновесие. Този покой не е покоят на смъртта, в него се крие зародишът на един бъдещ живот. С. 3 При възникването на заряда О, цялата му маса е била в равноверие, с изключение на пласт А на горната повърхност, който по необходимост се е намирал в неравновесие, понеже е бил отблъскван само от вътрешния пласт без да е претърпял същото отблъскване отвън. В резултат на това пласт А е бил принуден да се задвижи навън и за единица време да премине частта от пространството S. Това отдалечаване на пластовете от горната повърхност докарва и долния пласт В в подобно неравновесие. Защото щом пласт А е отдалечен от В на S, то пласт В повече не претърпява противоотблъскване и в резултат на отблъскването, което получава с пласт С, е принуден да последва пласт А. По такъв начин: 1) неравновесието се предава по-нататък – от повърхността на флуида към центъра му; 2) образуват се вълни на електрически маси каквито преди не е имало и 3) от този процес се извличат идеите за време и пространство.
С. 4 Пластът А от горната повърхност се отблъсква от долния пласт В, придвижва се навън и за единица време преминава определено разстояние = S. Така пласт В изпада в същото неравновесие като пласт А. Поради отблъскването от страна на пласт С той се придвижва и бива принуден за същата единица време да премине пространството S. Сега пласт В се доближава до горния пласт А. Между тях става ново отблъскване, последица от което е, че пласт А отново бива изтласкан навън около S и обратното – В бива изтласкан назад! При отдалечаването на пласт В пласт С преминава в неравновесие. Този пласт С по такъв начин се отблъсква от по-долния D и се придвижва навън. Междувременно отблъснатият от А пласт В се среща със следващия го пласт С и последните два се отблъскват. Така пласт В отново се придвижва навън към А, а пласт С назад към D, с който сего той се отблъсква и т.н. С. 5 По тази причина: 1. Неравновесието се разпространява непрекъснато от повърхностните пластове към вътрешните; 2. Горният пласт А постоянно се отдалечава от центъра във всяка единица време; 3. Това движение започнало с възникването на зарядите, не може да престане никога, тъй като тласъкът не позволява повече да се образува равновесие след като вече е започнало движение; 4. Тези пластове или вълни, които първоначално не съществуват се създават чрез тласъка от вътре навън когато движението е започнало от външните пластове и тези оживени (задействани) от тласъка вълни на зарядите са елементите както на тялото така и на физичните и органичните сили, а не инертните неподвижни атоми, които са съвсем излишни, тъй като физиците и без това са били принудени да ги заобикалят с подобни вълни, наречени отблъскваща сила, притегателна сила, афинитет, жизнена сила, етер, топлина, електричество и др.
Количеството q на масата на електричеството, което образува пласт А е еднакво с това, от което е образуван пласт В. Така че всеки един от следващите пластове С, D, Е съдържа същото количество от масата на електричеството, което има неопределена величина и по такъв начин може да образува неизчислим брой подобни пластове = q. С. 6 Количеството q на масата на електричеството има неопределена плътност, което се дължи на неговия тласък. И всяка вълна може постоянно да се отдалечава от центъра, без да се разпръсква или да образува пари. Сега повърхностният пласт на вълната А се намина на външната граница на пространството и въпреки това продължава постоянно да се отдалечава от центъра без да притежава повече електрическа маса отколкото първоначалното количество q.
Време (Chronos). 1. Не е възможно да се раздели същината на електричеството от движението на неговите повърхностни пластове. И чрез това движение [не] може да бъде изразено понятието за време; По този начин не може да се намери неговото начало. 2. Що се отнася до бъдещето вече беше посочено, че е невъзможно да се създаде равновесие в електричеството и поради това предишното движение никога не може да има край. Следователно идеята за времето – Chronos се представя чрез произхождащото от тласъка движение, чието начало никога не може да бъде определено, защото е вечно и никога няма да има край. С. 7 Пространство (choros). 1. Плътността на електрическата маса може да приемем за толкова голяма, колкото искаме. Ето защо тя никога няма да престане да заема една физическа точка и никога няма да да стане математическа точка в пространството. По такъв начин пространството може да се смята за умалено в неизмеримото. 2. Споменахме, че повърхностният пласт А и следващите го В, С, D, Е никога няма да престанат да се отдалечават от центъра. Следователно не можем да си представим една постоянна граница, защото той е achoros.
Използвана литература
П. Берон, Славянска философия, София, БАН (2000)
|
